Гледах те цялата вечер,

Очите ме се пълниха с прелестните ти форми,

Усните ми пресъхнаха от жаждата ми за теб,

Фантазията ми бушуваше като ураган.

Ти беше толкова красива,

присъствието ти контрастираше с нежната ти фигура.

Усещах времето, което се проплъзваше покрай нас

и неуморимо прадължаваше напред.

Исках да га спра.

Исках да му кажа да намали хода си и да ми даде повече мигове с теб.

Но то е безмилостно, непреклонно, дори не иска да чуе молбата ми.

Ти беше толкова красива.

Попивах всяко твое движение, всяка твоя дума.

Опиянявах се от теб повече от чашата с вино,

небрежно застанала пред мен на маста.

Обгръщах чашата с ръка,

а ми се искаше да обгръщам теб.

Осъзнавах, че студеното нещо в дланите ми е чашата ми с вино и я поставях разочарован на масата.

Желаех те. Желая те и сега.

Исках да допра длани до твоите и да усетя топлината ти,

исках да усетя дъха ти върху лицето ми,

исках ...

Но не можех.

Само ако се протегнех и щях да те стигна,

но всъщност си далечна като луната.

Моя мъничка луна, красива, близка и неуловима.