Прочетох твоите пламенни думи,

тялото ми изтръпна,

сърцето ми полудя,

ушите ми заглъхнаха.

Думите ти бяха толкова силни,

четях бавно и поглъщах всяка дума,

както заклет пияница обгрижва всяка капка алкохол

от последната си бутилка с ром на пустинен остров.

Копнеех да чуя тези думи,

изречени от твоите устни,

толкова любими за мен,

устни прелестни и страстни.

Завиждах на човека породил тези емоции в теб,

емоции които са създали тези толкова прекрасни стихове.

Цялото ми същество копнее да мога и аз да бъда този човек.

Устните ми пресъхнаха,

ръцете ми се разтрепериха,

излезнах от стаята,

защото нямаше да де сдържа да не те прегърна,

да докосна косата ти,

да влея огъня от устните ми в твоите.

Моя мъничка луна, красива, близка и неуловима.