Седя си в леглото,

мислите ми те търсят.

Ти си някъде там, далече.

Опитвам се да си мисля, че и твоите мисли ме търсят,

но това е заблуда, за да понасям по-лесно липсата ти ...

Ръцете ми те търсят, но намират отново клавиатурата.

Прашна, нежелана ...

Искам вместо клавиши, да мога да докосвам твоето тяло,

да мога да заровя пръсти в къдравите ти коси,

да се взирам в дълбоките ти очи,

да поемам дъха ти и да пия от устните ти.

Защо си толкова недостижима за мен,

толкова близка колкото и хоризонта

и толкова далечна, колкото монитора пред мен.

Липпсваш ми ...

Желая те ...